Музиката на метрото и по-точно от графиката на пресичащите се линии в реално време. Как ги измислят тези неща, не знам.
По една секунда от всеки ден на годината от живота на Мадлин прави това чудесно видео. А това е един проект, в който можеш да се включ
24 постинга от онзи юли, 22 от август, май нищо общо с темпото сега. Учудих се, че попаднах там на текст като този, който странно, на фона на всичко, което ми се случи тази година, звучи някак мило, безобидно. Имал съм време и преди всичко мерак да създав
Това, че викам, е ужасно. И хубаво. Извинявай, че напоследък съм тих. Че плача често, по-често от теб. Презирам се, когато не мога да обичам, плаша се от себе си, когато обичам.
- Ще ме изчакаш ли?
- Да, тук съм.
- Отивам да си взема още една бира.
забравена парола
