Казват, че правилните хора идват в живота ти в правилния момент. И остават там завинаги. Свикваш с присъствието им. Не можеш без тях. Дори когато вече не се виждате толкова често, както преди. А само от време на време. Дори когато разговорите ви вече не с
Те са навсякъде около нас. И стават все повече. А положението става все по-отчайващо… Виждали сте ги, но обикновено сме свикнали да се правим, че не ги забелязваме, да ги игнорираме или да им се подиграваме – във Фейсбук или на маса с приятели
Чудя се дали да се презастраховам – от подигравките на циниците и неверниците – с това, че тази нощ се събудих още “в ранни зори” (някъде около два и половина) и може би от това мозъкът ми е разбъркан и не знам какви ги говоря. Или
Голяма част от нашенците все още могат да бъдат охарактеризирани с шопската “мъдрост” и верую на всеки нихилист и мърморко: “Ти на мене пари ми дай – не ми давай акъл!”. Но има и такива българи (за щастие – броят им, ма
От известно време ме е обзело някакво учудващо спокойствие. Учудващо, тъй като рядко съм спокоен. Направо не съм свикнал… (Но сега ми харесва. Честна дума.) На моменти това спокойствие дори е изнервящо. Изнервящото е, че не се нервирам – както
забравена парола
