ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА АНОНИМНОСТТА
От: Борис Симеонов Тодоров
ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА АНОНИМНОСТТА

Ясно е вече, че има най-различни причини
човек да се подвизава из блоговото
простронство като анонимен.
Всеки има собствена мотивация.
В Blog.bg пространно сме спорили по въпроса
и до съгласие не стигнахме никога.
Да се подвизаваш анонимно ми прилича на като
присламчване към чужда софра;
като шмугване покрай хората
и надничане иззад завесата.
Това е донякъде като заставане в засада и
си е един вид конспирация спрямо хората с
истински лица и име
и против доброто възпитание.
До пишеш в чужди блог анонимно е израз на
страх, безличие и неуважение.
Това си е търсене на предимство.
В крайна сметка е израз на слабост и
неравнопоставеност при спор и различни
гледни точки, което неминуемо се изражда
в отвратителна и дребнава агресивоност
и пошлост.
Анонимността стимулира циничността,
безотговорността и безпросветността.
Тя подсказва за безнавственост, каквото и
оправдание да се афишира за използването и.

В много редки случаи стимулира нещо ценно
и позитивно.

Анонимността те кара да си мислиш,
и е истина,
кое е едното на ум на този,
който се комуникира с теб
и защо се крие всъщност анонимстващия.

Слабите,
некреативните и
свикналите на двуличие - са ангелите на анонимността.

Винаги играта на маскин бал -
е нелицеприятно и досадно за всички занимание.